Личните финанси са индивидуални парични средства – това са парите, с които отделен индивид (или домакинство) разполага за свое лично ползване.
Лични финанси също така представлява прилагането на принципите от финансите към монетарните решения на даден индивид или на цяло семейство. Това се отнася до начините, по които индивидите или семействата придобиват, бюджетират, спестяват или харчат парични ресурси през времето, като се взимат предвид различни финансови рискове и бъдещи събития.
- Източници на приходи. Такива са например заплата, възнагаждение за свършена работа, страничен доход, доход от свободна практика или бизнес, и други. Спорна тема е кои са най-добрите източници на приходи, тъй като тяхната полезност се оценява по два различни критерия: сигурност и потенциална доходност. Разпространено е сред общественото, че работата на заплата е по-сигурния доход от предприемачеството и бизнеса. А дали е точно така, особено в днешните времена?
- Спестяване. Също дискутиран момент, главно заради въпросите „Струва ли си да се спестява“, „Какъв процент от месечния доход е разумно да се спестява“, „Как да спестяваме„. Някои групи отричат изцяло спестяването с аргумента, че инфлацията обезценява спестените пари и ако те не са инвестирани, губят стойността си. Въпреки това е възможно инфлацията да се компенсира и парите да не се обезценят, ако се вложат в депозит с подходяща лихва (по-голяма или поне равна на процента на инфлация);
- Бюджетиране. Бюджетирането е задължителен елемент в управлението на личните финанси. Бюджетът помага за прегледното предварителното планиране на месечните разходи и правилното разпределяне на приходите;
- Правило „без заеми“. Избягването на заеми е ключово за доброто състояние на личните финанси. По правило е по-добре да се спестява и необходимите покупки да се правят със спестени пари, а не с пари назаем. В редки изключения обаче взимането на заем е оправдано (например – за покупка на жилище или с инвестиционна цел);
- Инвестиране. Инвестирането може да донесе по-висок доход от спестяването, но носи и по-висок риск, особено що се отнася до краткосрочно инвестиране. При дългосрочно инвестиране (за по-голям времеви период) тенденцията за възвръщаемост на парите е възходяща, дори при наличие на временни спадове.
Управлението на личните финанси се състои в шест основни аспекта:
– пенсионно планиране;
– инвестиционно планиране;
– застрахователно планиране;
– данъчно планиране;
– наследствено планиране;
– бюджетиране.
1. Пенсионно планиране – Отговаря на въпросите: Кога искам да спра да работя и колко пари ще са ми нужни, за да живея достойно след това?
- 2. Инвестиционно планиране – Отговаря на въпросите: Коя дата сме днес? Какви финансови цели имаме: образование, образование на дете, жилище, кола или други. Как бих могъл да постигна тези цели и кога искам да ги постигна? Определяне на цели и съставяне на финансов план за действие. Оценка на финансовото състояние
- 3. Застрахователно планиране – Какво си струва да защитя? Имам ли зависими от моя доход лица? Коя финансова цел искам да изпълня, независимо
- 4. Данъчно планиране – в България има 8 точки в закона, по които имаме възможност да плащаме по-малко данъци. Спестените пари от данъци
- могат да бъдат използвани за помощ при решаване на някоя наша финансова цел.
- 5. Наследствено планиране: Възможно ли е да унаследя финансови активи? Кога? А пасиви и кой би могъл да бъде техния източник? Как мога да избегна унаследяването на пасиви?
6. Бюджетиране: представлява единна система за планиране, контрол и анализ на паричните потоци и финансовия резултат.
Бюджетирането е един вид финансовото планиране — управление на процеса на създаване, разпределение и използване на финансовите ресурси. За тази цел ти изпращам приложено
бланка за разходите, която да попълниш. Препоръчвам ти и приложение Monefy – можеш да си го изтеглиш безплатно.
- Структура на личните финанси
- текущи разходи ( ток, вода, сметки, горива, храна, облекло, транспорт ) –
- покриваме ги с текущия ни приход (заплата или други дивиденти)
- екстра разходи ( непредвидени) – почивки, ремонт на кола, лечение, почивки -
- покриваме ги с нашия авариен фонд ( ликвидни пари, до които имаме достъп във всеки момент) – между 3 и 6 месечни разхода.
- стратегически разходи – покриваме ги със стратегически инструменти ( работят със сложна лихва ) за тях е нужно по-дълго планиране. Повече от 3 години.
- разходи за управление на риска – застраховките.
Златната формула за управление на личните финанси:
- 50% от прихода – за фиксирани разходи
- 30% от прихода – за кеф и краткосрочни цели
- 20% от прихода – за стратегически разходи
финансова цел = житейска цел
Всяка наша финансова цел се покрива само и единсвено по 3 начина:
- Спестяване;
- Дарение/подарък;
- Кредит/заем.
Спестяването се дели на :
- Събиране
- Инвестиране.
Инвестирането от своя страна на:
- Спекула;
- Диверсификация.
При инвестирането се ползва сложна лихва. А това е- Анатоцизмът (от древногръцки: anatokismos „сложна лихва“, от ana „нагоре“ и tokos „интерес“)
или Лихва върху лихва е уговорката, че се дължат лихви върху вече изтекли лихви (капитализиране на лихвата).
Тази уговорка се изразява в съгласието, че длъжникът дължи на кредитора освен основното задължение, но и
лихви върху лихвите по него (сложна лихва).
Айнщайн казва, че сложната лихва е осмото чудо на света.
Ако например през целия ни живот изкараме 2 000 000 евро, в зависимост от това как управляваме парите си (дали сложната лихва работи за нас или против нас) то тогава ние можем да потребим или 2 200 000 например или 1800 000 от тях. Ако не ползваме инструменти със сложна лихва няма как дългосрочно да запазим покупателната способност на парите и те ще се обезценят заради инфлацията.
